„ГОРОД ХАРБИН”
Варвара Николаевна Иевлева (1900-1960 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГРАД ХАРБИН
Странен град на блясък, на печалби страстни,
град на степна пясъчна река присъщ,
може би престъпен, може би прекрасен,
ярък и безличен, гръмовит и чужд.
В този град цветята нямат аромати,
град на странни мисли и замайващ сън,
нищо не е честно, нищо не е свято
и звучи с насмешка там камбанен звън.
Град, сред който с маска в шарена отрада
гледа Изтокът сумрачен полудив,
думи са без смисъл – нежност и пощада,
пламъче в душата става въглен сив.
Болен от стремежи, сгърбен от тревоги,
в призрачна борба изгарящ мощ и дреп,
град, пресичащ прашни пътища убоги,
в своя час последен спомням си за теб.
Ударения
ГРАД ХАРБИН
Стра́нен гра́д на бля́сък, на печа́лби стра́стни,
гра́д на сте́пна пя́съчна река́ присъ́шт,
мо́же би престъ́пен, мо́же би прекра́сен,
я́рък и безли́чен, гръмови́т и чу́жд.
В то́зи гра́д цветя́та ня́мат арома́ти,
гра́д на стра́нни ми́сли и зама́йвашт съ́н,
ни́што не е че́стно, ни́што не е свя́то
и звучи́ с насме́шка та́м камба́нен звъ́н.
Гра́д, сред ко́йто с ма́ска в ша́рена отра́да
гле́да И́зтокът сумра́чен полуди́в,
ду́ми са без сми́съл – не́жност и пошта́да,
пла́мъче в душа́та ста́ва въ́глен си́в.
Бо́лен от стреме́жи, сгъ́рбен от трево́ги,
в при́зрачна борба́ изга́ряшт мо́шт и дре́п,
гра́д, преси́чашт пра́шни пъ́тишта убо́ги,
в сво́я ча́с после́ден спо́мням си за те́б.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Варвара Иевлева
ГОРОД ХАРБИН
Странный город блеска, денег и наживы,
Город над степной песчаною рекой,
Может быть, преступный, может быть, красивый,
Яркий и безличный, шумный и чужой.
Город, где цветы не знают аромата,
Город странных мыслей и дурманных снов,
Где ничто не честно, где ничто не свято,
Где звучит насмешкой звон колоколов.
Город, где сквозь маску пестрого наряда
Смотрит полудикий сумрачный Восток,
Где слова без смысла – нежность и пощада,
Где в душе последний гаснет огонек.
Весь в больном стремленьи, весь в больной тревоге,
Ты сжигаешь силы в призрачной борьбе,
Город, где скрестились пыльные дороги,
Я в свой час последний вспомню о тебе.
---------------
Руската поетеса и преводачка Варвара Йевлева (Варвара Николаевна Иевлева) е родена на 17 ноември 1900 г. в гр. Казан. На младини емигрира в Китай, живее в Харбин, а от 1934 г. в Шанхай. Работи като преводачка и като журналист в шанхайски вестници. Превежда поезия от френски и английски. Член е на литературния кръг „Пятница”. Публикува стихове в сп. „Рубеж” и в литературния сборник „Остров” (1946 г.). През 1947 г. получава съветско гражданство и се връща в СССР. Умира през 1960 г. Нейни стихове са включени в книгата „Русская поэзия Китая”.